Не ще спрем да търсим и в края на нашето търсене ще се озовем там, от където сме тръгнали и ще познаем мястото като за първи път

Сама съм.
Сутрините и вечерите са най-трудни. Преди мечтаех за бъдеще. В теб виждах него. Виждах нас.
Всичко, което ни предстои заедно. Без планове. Без значение какво, стига да е споделено между теб и мен.
А сега е просто поредната утрин.
Но сама.
Ставам, за да продължа. За да започне и свърши поредният ден, този без теб.
Топлата струя на водата облива тялото ми. Със затворени очи съм. Надявам се да отмия мисълта за теб, да освежа съзнанието, да дойде нова мисъл, която ще ми даде сила и посока, в която ти не съществуваш.
Нанасям на тялото си крем, следван от любимия парфюм. Парфюмът, в чийто аромат се потапям. Този, чиято миризма ти мислиш за моя. Този, който ти носи спомена за мен.
Впръсквам и усещам аромата му, несъзнателно затварям очи и сякаш вдишвам нас. Всяка клетка от тялото ми, всяка пора попива миризмата, опитвайки се да съхрани спомена жив.
След това ме обргръщат дрехите, не прегръдката ти.
Поемам към деня, към рутината, неспокойствието, към шума и всичко, което ме дразни и все повече отдалечава от спомена.
А в края на деня..., тогава, за пореден път ще трябва да вляза в банята, за да отмия чувството на неудобство и болка, които всеки ден нося със себе си, откакто те няма.
Накрая все пак заспивам. Заспивам, приспивайки мисълта си, за да се събудя сутринта, отново с надежда, вдишвайки същия този аромат и спомена, който да запазя още малко жив, заедно с мечтата за теб - мой измислен герой.