palm view in blue and white

Hey,

Welcome to my blog!
I am a passionate traveler, in love with cooking, fashion and my sweet, little Nika.
Working on my page made me pay attention to little things in life and live it simple and happy.
I am a dreamer, pursuing happiness.
Be part of my journey! 
Макар и в средата на лятото

Макар и в средата на лятото

Макар и в средата на лятото, вече си мисля за някои неща, които са част от след новогодишната ми равносметка за 2019 г. и някак си усещам, че тази година е различна от последните.

По традиция още в началото на годината вече имам яснота кои са целите, накъде ми се пътува, кои са приоритетите ми в личен и професионален план,

с какво и как мога да надградя себе си - нов курс, нови срещи, амбиции в ролята на родител, ремонт и т.н., но макар до момента някак си да ми се получаваше, имаше един период, в който измервах постигнатото през годината в материалното изражение на успехите  си  – къде съм инвестирала, къде съм пътувала, какво съм публикувала, какво съм получила, но много рядко съм се замисляла какво съм дала и какво ми е коствало постигането на тези неща, които понякога се е случвало да са на всяка цена, за да не се чувствам безцелна, неорганизирана или сякаш времето ми е било пропиляно.

Сега, обаче, виждайки как не всичко зависи от нас, как понякога нямаш сили вече или приоритетите се пренареждат от само себе си, започнах да гледам на нещата по друг начин, макар и сега да ми е трудно понякога.

Не искам да се сравнявам с никого вече; интересуват ме успехите на другите само, за да ми служат за вдъхновение и пример с откритието на добри практики или придобити умения; не ми тежи вече чуждото мнение, не сбъдвам чужди мечти и не гоня чужди идеали.

Това не се постига лесно, особено, когато пред себе си имаш цяла година (здраве да е!) и не знаеш кой ще е фокусът и какво искаш от нея, а не си свикнал да се оставяш да бъдеш изненадван, защото от теб досега са чакали да получат съвети, предложения за пътувания, организация на приятелските срещи и др.

Може би затова събрах смелост и се подстригах, имах нужда от пречистване и освобождаване, от енергия, от себе си… време за промяна. Върнах се на нова-стара работа, в сфера, в която си мислех, че съм се изчерпала, а всъщност се почувствах на мястото си от раз.

Понякога хората, може би най-вече жените, не знам откъде вадим тази сила и инат да се доказваме и да търпим и в работа, и вкъщи, а после само след една крачка, се намираме на мястото си и вече сме други същества, които дерзаят и отново вярваме в себе си.

Няма нужда цялото ни същество да се съпротивлява, а ние упорито да тъпчем на едно и също място, само и само да не се предадем пораженчески; няма нужда да продължаваме да приемаме упреците на хора, които безрезервно черпят от енергията и идеите ни, за да вярваме, че имаме достатъчно хора около себе си; няма нужда да харчим парите си, за да си създаваме вид на щастливи и пълноценни хора, когато не сме себе си.

От началото на годината вече няколко пъти се наложи да се справям с провалени планове, обърквания и вътрешни противоречия, лични кризи и в един момент просто се оставих на течението и нещата започнаха да се случват, което както е нетипично за моя характер, така и е в противоречие на книгите, които ни учат как да планираме, организираме и подреждаме живота си.

Човек трудно може да избяга от себе си, но може да моделира по-доброто си аз и да балансира същността си, и да открие онези малки рецепти за щастие, които да го стабилизират след криза, насочвайки мислите му и действията му, съзнателно или не, в правилната посока, а често докато не стигнем до нея си даваме сметка, че това е тя.

BDCF751F-1AC4-449D-9A4F-1C24598F1E5A.JPG

Нещата, които на мен ми помогнаха са дребни, но съществени. Дадох си сметка, че пораствам и затова стигам до тези заключения, а и съм от хората, които за добро или не, ги мислят нещата и се връщат назад, преди категорично да продължат напред. Това, че не пускам детето в себе си пък ми носи вяра, че всяко нещо си идва на мястото рано или късно, как да се радвам на малките неща, докато чакам големите, да не се взимам прекалено на сериозно – всичко това са малки лекове, но те задържат положителната нагласа и връщат вярата в нас, вече като големи.  

Научих си да си подарявам време за малки моменти – книга, разходка, време сама, спорт, среща с нови хора, кратки моменти, но зареждащи. Преди имах нужда от хора около себе си, сега имам нужда от време за себе си.

Приех, че не всичко планирано ще се случва, но идват нови възможности и ситуации, които ни връщат към хора, с които животът ни е разделил, за да ни срещне по-късно отново, когато тези срещи ще са още по-ценни и пълноценни. Не всяка загуба тежи, понякога действа освобождаващо, просто трябва да изчакаме да се наместят нещата и да приемаме промените.

Обръщайки се към Human Design разбрах, че всичко това се случва предопределено и има за цел да ни накара да се научим да приемаме живота и да познаем себе си по-добре.

Не мечтая вече много надалеч, но се старая повече това, което искам да ми се случи,  да е добре дошло, когато дойде. По особен начин приех живота такъв, какъвто е, осъзнавайки, че той ни се дава с пълния му капацитет от възможности, всеки ден си върви по един и същ начин, само ние се променяме и сме различни, но от нас зависи как ще ги гледаме сега и занапред, а това се възпитава. Ние придаваме краските на своето ежедневие, ние градим и рушим собствения си свят и идеали, затова направете избора да сме усмихнати, пълноценни дори и в по-трудните моменти,  да няма нужда себеоценката ни да зависи от похвалите и начина, по който ни виждат другите, защото всеки измерва успеха според собствената си амбиция и възможност, собствената си възвишена или осакатена гледна точка. Да вярваме в утрешния ден, но да не забравяме да се радваме на днешния и да сме благодарни, защото щом сме тук и сега всичко ни е наред.

3B226FB9-73B9-409A-8E87-990041655321.JPG

Да не забравяме пирамидата на Маслоу, която както може да ни даде представа къде се намираме на този етап от житейския си път, ако ви е накарала да се замислите, значи сте там, където трябва да сте.

За всички, които сме родители да не се самозабравяме е по-лесно. Смятам, че децата са най-добрият ни учител и аз се научих да се приемам и да раста заедно с детето си. От леко амбициозна майка, се уча да приемам, че детето ми няма да бъде по книга, нито животът ми, но ще бъдем НИЕ и няма нужда да сме като другите, за да бъдем щастливи за себе си.

Ако сте стигнали до тук, БЛАГОДАРЯ Ви! Дори само един човек да е прочел тиз пост до края и да му е подействало вдъхновяващо, за мен има значение.

Peachy Sun(ny)day

Peachy Sun(ny)day

7 за 7-ми (месец)

7 за 7-ми (месец)