Домът има вкус на... с Наталия Тодорова

Отдавна не съм публикувала интервю в блога и вината за това си е изцяло моя, а не в липсата на интересни хора. Някакси с всички положителни промени в живота ми в последните месеци, но пък и с загубите и разочарованията, ми се искаше всеки скъп и ценен човек, момент, да си останат само за мен.

Имах идея да стартирам месец март - женският месец с това интервю и после да продължа в тази посока, но обстоятелствата и нагласите се промениха. Затова сега ви представям Наталия! От колега от първата ми работа в София, през шаферка на сватбата ми до жена, майка на 2 деца и съпруга, автор и кулинар в The Little Chef. Възхищавам й се във всичките й роли. Познавам съпруга й, децата й (не толкова, колкото ми се иска) и бих казала, че при нея думата компромис не съществува. Всичко, което постига е изпипано, но без напрежение и излишни напъни, с желание и последователност, отдаденост и любов. Сега, пишейки тези думи, съжалявам, че май никога не съм й го казвала лично, но ще го прочете тук, където с нея си говорим за майчинство, храна, семейство и пътешествия или удоволствието да бъдеш себе си, правейки другите щастливи.

Преди беше собственик на много приятният и полезен кулинарен сайт gastronom.bg, сега - The Little Chef. Как започна това твое приключение с кулинарията и как продължава?

Кулинарния сайт го създадох преди много години с желанието да събера в едно интереса ми към кулинарията и към онлайн комуникациите. Той обаче заживя свой собствен живот. А аз и професионално, и житейски, имах други приоритети, които ме откъснаха от това хоби. Покрай Кари обаче всичко се възроди.

Наистина ли Кари е толкова въодушевена в кухнята или беше просто хрумка, която се разви в блога?

Кари няма никакви идея, че е герой в блог  Тя просто готви с мама, а от време на време снимаме, за да покажем на леля. Опитвам се максимално да я съхраня от социалните мрежи, от онлайн общуването, от гоненето на „лайкове“.

Иначе блогът е инспириран изцяло от нейното желание да помага в кухнята. Щом ме види, че вадя продукти, грабва си стъпалцето, нарежда се до мен и пита: „А аз какво да правя?“

Аз самата нямам самочувствието на особен кулинарен гений, просто готвя за семейството си. Но когато тя се включва, ролята ми е по-сериозна. И истината е, че участието на Кари ме провокира да изпробвам нови неща, дава ми повече увереност, че май наистина ни се получава.

Помага ли вече Мити и как смяташ да го включвате и него в постовете или ще запазите територията си чисто женска?

Мити много помага, когато не пречи . В момента е на 1 г. и 3 месеца – любимите му играчки са колите и кухненската посуда. Обикновено готвя (с Кари или сама), когато той спи. А ако случайно се събуди по средата на рецептата, е активен наблюдател. Иска да се включва във всичко, в което сестра му участва, но засега му даваме да помага само с яденето.

The Little Chef не ми се струва точно женска територия, иска ми се да е по-скоро семейна. Затова в блога включвам и пътеписи, и теми за детско развитие, имаме специална рубрика, в която каним наши приятели да готвят...

Как намираш време с две деца, професионално ангажирана и отдадена съпруга да готвиш, да пишеш и то с такава честота в блога? Поздравявам те и за темите извън храненето, които са много полезни и любопитни и всеки път научавам по нещо ново, както за здравето, така и за забавленията с деца.

Дълго време, дори преди децата, отлагах стартирането на блог точно заради тези опасения – кога ще имам време да пиша. Поглеждайки назад разбирам колко много неща съм пропуснала, заблуждавайки се, че времето не стига. А с поглед напред, то все повече свършва.

Ежедневието ни е толкова забързано и ангажирано, толкова много не ни достига време, че не си даваме сметка в колко безполезни дейности го пропиляваме. Звучи парадоксално, нали?

Специално по отношение на The Little Chef, независимо дали имам време или не, налага ми се да готвя всеки ден. Не винаги обаче успявам да снимам, така че рецептите да попаднат в блога.

Във връзка с предходния въпрос, можеш ли да споделиш малко повече как мина през периода на захранване на децата? Сама ли определяше менютата им и имаше ли предизвикателства? 

Карина като първо дете беше гледана „по книга“. Аз съм от онези майки, които прочитат всякаква препоръчана литература, че даже и през bg-mama минават да хвърлят един критичен поглед. 

Когато Кари беше бебе, в процеса на нейното захранване си записвах всичко – какво и колко съм дала, каква реакция съм наблюдавала непосредствено у детето и впоследствие в организма... С Мити просто преписвах от Кари. Бонусът при него е, че за разлика от нейното злоядство като бебе, той има завиден апетит и любопитство към нови вкусове. Сега много повече експериментирам с бебешката кухня, със сестра му дори нямах време за това. За щастие, в семейството нямаме предразположеност към алергии и не съм имала такива проблеми с децата. Но и правилните стъпки при захранване са важни, за да се избегнат подобни проблеми.

Не се считам за експерт по темата, но черпих информация и опит от истински добри експерти и си създадох своята схема, която да следвам. Двете публикации в блога на тема захранване са сред най-четените и често получавам запитвания на тази тема, което ме радва.

Какви са отношенията между Кари и Мити с оглед възрастовите им нужди, различния пол? Кои са игрите, които истински ги ангажират и забавляват? Срещаш ли трудности в отглеждането до момента?

Когато научихме, че ще имаме момче, Кари беше разочарована. През ден казваше „Ооо, коремът ти е пораснал, сигурно вече е станало момиче“. Днес твърди, че винаги е мечтала за братче и Мити е най-любимото й бебе. А неговата първа дума е „кака“. Май няма какво друго да добавя за отношенията им, само си мечтая да се запазят такива.

Кари беше на 3 и половина, когато Мити се роди. Имах (и все още имам) огромни притеснения за това как тя ще приеме ново дете, как Мити ще се заяви в семейството, как ще се развие връзката помежду им в годините. Подготвяхме я с говорене, книжки, истории, докато бях бременна. Имах цял план около раждането и нейното участие в процеса по посрещането на новия член от семейството. Всичко това се сгромоляса с гръм и трясък, след като се изпоразболяхме от грип. Така се случи, че рано една сутрин аз се изстрелям тихомълком сама към болницата, а тя беше изпратена при баба си, без дори да успея да я предупредя и да обясня какво се случва. Нямаше посещение след раждането, нямаше посрещане при изписване. Мити беше на 2 седмици, когато с Кари се видяха за пръв път на живо. Сърцето ми беше свито как ще реагира – дали няма да ме обвини, че е била далеч от нас, дали няма да обвини него, че е заел мястото й. А тя беше толкова щастлива, че сме отново заедно, че само го прегърна и каза, че това е нейното бебе.

В началото не беше лесно, стараех се да включвам Карина във всичко, в което проявява интерес. Да разбере, че бебето не е мое, а наше и ние сме неговият свят. Клонирах се денонощно, за да не усеща разлика в прекараното време заедно, в начина на общуване. А тя просто го заобича. У нея се зароди едно особено майчинско чувство на грижа и внимание, което откривам и в отношенията й с други деца.

Една година по-късно мога да кажа, че преминахме успешно първата фаза в изграждането на тяхната връзка. Следват още само няколко хиляди кризисни момента, които да преодолеем.

В момента, заради особеностите на възрастта, те не играят един с друг, а въпреки другия . Мити е в изследователския етап и в това отношение Карина му помага много, като му открива наготово цяла палитра от лудории, за които той сам не би се сетил все още. Но покрай нея също така той развива и много по-активно интереса си към книгите и музиката, например.

Първото и второто дете определено се гледат различно. Непрекъснато изпитвам угризения, че ощетявам ту единия, ту другия. Но има и нещо друго – самото присъствие на другия, на брата или сестрата, вече им дава много неща, които никой родител не би могъл.

Кои са любимите храни на децата?

Любимите храни са познаните храни. Колко често сме чували „баба го прави по друг начин“, „на мама е по-хубаво, това няма да го опитам“ или „в детската градина не го сервират така“. Децата обикновено са консервативни по отношение на вкусовете. Затова колкото по-рано се запознаят с различни продукти, толкова по-успешно ще е създаването на балансирано меню.

Кари беше злоядо бебе и един от положителните ефекти на участието й в кухнята е именно разчупването на този консерватизъм. Все повече проявява интерес към непознати храни и ястия, научава кое е полезно и защо, с кои храни трябва да внимаваме.

Трудно ми е да кажа любима храна на Карина, защото вкусът й се променя бързо и е на периоди. За Мити важи мъжкото правило – любимата храна е тази, която е сервирана бързо.

 Има ли храна, която лекува или срещаното "comfort food", когато са болни или тъжни, например?

Да си призная, този термин никога не съм го разбирала. Защото когато някой не се чувства добре емоционално или физически, храната не е негов приятел. В обратния случай дори е малко тревожно. Да, вкусовете и ароматите носят много спомени, много енергия. Но според мен ги търсим и ги оценяваме, когато сме жизнени и щастливи.

 Коя е твоята любима рецепта от баба, която често повтаряш или си разнообразила според вашите вкусове?

Отраснала съм с гозбите на баба. А след като създадох семейство, особено след появата на децата, все повече се обръщам към познатите от детството вкусове. Много пъти съм готвила с мама и баба по телефона, за да получа напътствия кое как се прави.

Покрай блога реших да „картотекирам“ и представя едни от най-любимите и запомнени от детството, та до днес, рецепти – в рубриката „От тетрадката на баба“. Месената Добуш торта, която присъстваше на всички празници, линцер сладки с шоколадов ганаж, еклерите, които криеше от нас в мазата, за да не изядем всичко наведнъж, бухтите и питките, с които и днес ни посреща... Дааа, май най-силно в съзнанието ми са се запечатали сладкишите – те се правеха само по поводи и затова ги свързвам със специални празници и събития от живота ни.

Да изтръгнеш от баба рецепта е сложна задача. Няма точни мерки, нещата се правят „на око“, защото нейното око има десетки години стаж в кухнята. Баба не работи и с необходими съставки, а с налични продукти . Като всяка жена от нейното поколение, тя е свикнала да приготвя „от нищо нещо“, да замества едно с друго, да пести продукти... Истинска експериментаторска кухня . Дори преписването от старата тетрадка, буквално „събрала“ върху себе си спомени от години готвене, не помага докрай и понякога ми се налага да включа нещо от себе си.

Ти и семейството ти сте ценители на красиви места и вкусна храна. Коя е държавата, чиито вкусове ще усещаш дълго? Кое е мястото, което би повтаряла отново и отново, именно заради храната?

Италия. Какво клише. Ама просто го умеят тия хора! Да се наслаждават на храната и на живота. В Италия бих се връщала отново и отново, дори само за гастро туризъм.

Другото място, на което се връщаме всяка година заради храната и преживяването около нея, е едно селце в Северна Гърция. Имаме конкретно място, от което винаги взимаме прясна риба и морски дарове – лятото ми не е пълно, ако пропуснем това.

Моля се цялата ситуация там и по света в момента да приключи бързо и отново да можем да пътуваме до любимите места.

 Минава ли наистина любовта на мъжа през стомаха и как изкушаваш своя?

Когато се запознахме със съпруга ми, аз не бях включвала фурната в апартамента си, а той ме покани на вечеря със замразен паниран пангасиуис... Както се шегуваме с него, той ме научи да готвя, аз го научих да се храни. Като казвам това, бързам да уточня, че той не може да готви, а аз много-много не съм по яденето. Просто сме се вдъхновили един друг и сме постигнали перфектната симбиоза.

Когато си купите къщата в Тоскана и ни поканиш на гости в градината, със свежа лимонада в ръка, каква храна да очакваме?

Домати (ама български), песто и моцарела, гарнирани с топла фокача. С това мога да изкарам цял живот. Ще имам и огромна професионална кафе машина и ще правя капучино с плътна пяна като истински италиански бариста.

Последен въпрос. Наближава Великден, кои са рецептите, с които да ангажираме децата в кухнята и да се забавляваме заедно? Какъв е вкусът на вашия козунак?

Децата обожават да работят с тесто. Като игра с пластилин е, при това се яде! Затова всякакви козунаци, питки, курабийки и сладки със сигурност ще бъдат посрещнати с усмивка. Всъщност децата се чувстват много щастливи в кухнята, независимо дали правят бъркани яйца или сложни рецепти. А за възрастните готвенето с малки помощници може да е както забавно, така и изнервящо. Препоръката ми е – забравете за крайния резултат и се насладете на процеса на готвене. Че козунакът няма да се надигне, питката няма да е в правилната форма, много важно. При готвенето с деца няма цел, а път. А „със сгрешаването става научването“ – както казва мъдро Кари.

Пожелай нещо на читателите на блога, ако искаш.

Много е особена ситуацията в момента. Предстоят едни от най-хубавите семейни празници в годината, а повечето от нас са далеч от близките си заради ограничителните мерки. Пожелавам на себе си и на всички това предизвикателство да ни покаже кои са истински важните неща, да ни помогне да подредим приоритетите си, да подобрим отношенията си с любимите ни хора. Да ни научи как по-качествено да прекарваме времето си заедно, защото видяхме, че това време не ни е дадено даром и не е безкрайно.

The Little Chef може да последвате във Фейсбук и в Инстаграм.