A for Athens #travelguide

Само преди ден се завърнах от последната разходка до Гърция.
Атина е желание от две години и все се разминавахме по някаква причина. Никога не е била сред задължителните ми градове must see, но в същото време съм знаела, че е въпрос на време да „се срещнем“. Първо – няма как да съм влюбена в Гърция и да не съм била в столицата, второ – Атина е древен град, съхранил история на хиляди години и се радвам, че сега след като се върнах, спокойно мога да кажа, че на база опита ми до момента, Атина се нарежда до Рим, Луксор и Британския музей, що се касае до древни артефакти – места, които не само „трябва да видиш преди да умреш“, но трябва да видиш преди определена възраст, когато все още любопитството е живо и можеш да провокираш у себе си познанието по различен начин.

Атина за мен е град на контрасти. Град, който изненадва и в същото време е това, което очакваш. Един типичен гръцки град, но и много различен от това, което съм видяла в Гърция до момента. Носи ти усещането за познато място, но и изненадва.

Контрастите бяха навсякъде. Прекрасна нова или реновирана сграда, боядисана, с красива архитектура, буквално залепена до рушаща се стара сграда, изцяло изрисувана с графити; компания от добре изглеждащи италианци/англичани/американци/азиатци, наслаждаващи се на обяда си в типично гръцки, приятен ресторант на Монастираки и в съседство огромна група пакистанци – шумни и с блуждаещ поглед; възрастна двойка гърци, хванати за ръка и джендър двойка на 15-16 години. Не искам да изпадам в подробности точно по тази тема, но определено Атина се оказа много либерална в това отношение...

Иначе, всичко любимо от Гърция ще намерите и тук: красивите къщички, огромни цветни храсти, малки уличики, бузуки, кафе, много вкусна храна, плаж и места за разходки. За Акропола, каквото и да кажа ще е малко, но както и в Рим, прекрасно е да виждаш толкова много история около себе си и накъдето и да обърнеш, поглеждайки към хълма, той да е там, така величествен и красив, през деня или осветен вечер.

Кога да отидете: Всеки път, когато си мислех за Атина, планирах ваканцията да е декември, покрай рождения ми ден или през май. Атина е идеален вариант за дълъг уикенд, дори и да са само три дни. Разстоянието с кола също не е толкова голямо, но с вариантите за полет на нискотарифните компании, това е безсмислен разход и време. Възползвайте се от полетите на Ryan Air (ок. 40 лв. билет отиване и връщане при по-ранно планиране, извън пиковите месеци) или Wizz Air (между 60-100 лв.). Пътувах с Wizz Air поради няколко причини – ползвам wiz discout club, което ми дава отстъпка върху цената на билета за мен и придружаващ ме; по-сигурна се чувствам с тях, след множеството канселирани полети в последната година на Ryan air, освен това харесвам повече самолетите и обслужването им.
Подходящите месеци за Атина според мен са от март до юни или от октомври до декември. Атина е отдавна известна с горещините през лятото, макар че сега, говорейки с местни, казаха, че вече сезоните протичат различно и има както прохладни летни дни, така и топли зимни.

Транспорт: Предвижването от летището е лесно, не толкова скъпо и удобно. Все пак имайте предвид, че за да стигнете до спирката на метрото на Монастираки ще ви трябва около час. От летището има метро (синята линия), което стига до Синтагма, до Монастираки ще трябва да вземете червената линия за още две спирки. Ако ще пътувате повече през времето на престоя ви, си вземете карта, не само от и до летището, а за цялата транспортна мрежа, което ще ви струва 22 евро за 4 дни, но със сигурност ще ви е по-удобно и бюджетно. Атинското метро работи до 00-00.30 часа. Автобусите са до 23-00.00 часа.

Настаняване: Този път не успях да харесам подходящо местенце в Airbnb и след като имах малко неудобство свързано с резервацията на първия хотел, който резервирахме през booking, накрая успях да намеря апартамент в района на ул. 3-ти септември, което се оказа приятно местенце, на две спирки от центъра, а в квартала ни имаше достатъчно кафетерии, магазинчета и местенца за хапване. ! Не се доверявайте прекалено на сайтовете за резервации, дори booking вече не са така коректни към потребителите си, което много ме разочарова, тъй като от години основно тях ползвам. Освен проблема с първата ни резервация, ми предоставиха код за отстъпка за заведения, атракции и skip the line за Акропола – никъде не приемаха кода, което не ме изненада.

Къде да не ходите: площад Омония привечер или през нощта, както и извън Гази в късните часове; парка покрай Монастираки в посока Гази ... Нито за миг не съм се почувствала застрашена, макар, че бяхме само аз и моята приятелка, с която споделих това приключение в Атина, но все пак няма как на места да не ти направят впечатление групите от мъже с разнороден произход, в нетрезво състояние, а в метрото на Омония почти винаги имаше просяци и други не много приятни гледки...

Забележителности: Ако разполагате с по-малко дни задължителните са: Акропола (Parthenon, Theater of Dyonisus, Temple of Olympian Zeus), Синтагма, Монастираки и Плака. Според мен не е за пропускане и Stavros Niarhos Foundation Cultural Center.
Ако имате 3-4 дни, спокойно може да си позволите програмата, която имахме ние.
 

Акрополът – това е Атина, заедно с усещането от всичко, което го заобикаля. За Акропола си предвидете 2-3 часа, в зависимост дали само ще обиколите и разгледате, дали ще поседнете да се насладите на гледката от и на мястото изцяло, или ще искате да вникнете в историята на всеки камък наоколо, „на възраст“ от поне 2500 години. Ще ви струва 20 евро или 30 евро (тук влизат повече забележителности и билетът важи за 5 дни). Ако си вземете по-евтиния вариант, входната такса за Temple of Olympian Zeus ще ви е 6 евро. Повечето пътеводители препоръчват Акрополът да се посети сутрин, за да е по-хладно, да имате достатъчно време да изчакате, за да си купите билета и после да изчакате още веднъж, за да влезете. Трябва да ви призная, че като разбрах, че кодът ни skip the line не важи, директно минах отстрани, купих билет и изпреварих цялата опашка, но никой не реагира... На самото място няма вода, храна не се допуска, мраморът много се пързаля, горещо е, но подухва и ветрец J Охраната е в цивилни дрехи и може да не ги забележите, така че спазвайте правилата, не преминавайте въжетата и не се качвайте по артефактите. Да, споменавам го, защото имаше и такива невежи хора, които не зачитаха правилата, явно не уважавайки достатъчно мястото. Не всичко е в едната снимка... Може да разгледате и музея на Акропола, който се помещава в модерна, нова сграда и има респектиращи експозиции, но този път не стигнахме до това. Сметнах, че за целта ще ми трябва повече време, концентрация на ума и желание да се потопя в историята на мястото, а и със сигурност бих искала да го споделя с Ника...
Слизайки от Акропола ще преминете през една уличка, в посока от хълма надолу, където е пълно със сергии, предлагащи всякакви „произведения“ на ръчния труд (при нас се случи в неделя, не знам дали и другите дни е така). А от музея към Монастираки ще вървите покрай красиви сгради, маслинови дръвчета и улични музиканти, така приятно и спокойно беше...

Монастираки – центърът, наситен със заведения, барове с гледка към Акропола, малки улички със стълбички и цветя, сергии с плодове, много хора и отправна точка към хълма на Акропола. Наскоро реновиран заради ремонта на метрото, който се смята за един от най-мащабните.

Плака и Анафиотика – кварталът около Монастираки, през който неминуемо ще минете, слизайки от Акропола. Едно от най-китните, малки, сладки, уютни местенца, супер фотогенично, но вечно пълно с хора място. Между Монастираки и Плака има множество магазинчета, от където да си купите сувенири, ризи, рокли и други от памук и лен, кожени hand made сандали, бижута и какво ли още не.

Синтагма – площадът около който има голям парк, Ботаническата градина, а минайваки през него ще видите малко езерце, фонтан, детски кътове, високи палми и ще стигнете до долната част, една от уличките от Акропола, където се намира Temple of Olympian Zeus.
На площад Синтагма, пред Президенството (бивш дворец) и Паметникът на неизвестния войн може да гледате официалната смяна на караула, всяка неделя (от 11 часа официално, но реално започва по-рано, така че гледайте 10-10.30 да сте там). Процесът си заслужава вашето време и внимание, най-вече заради униформите на елитните пехотинци на гръцката армия и начинът, по който маршируват. Попада в класацията на едни от най-зебележимите церемонии в света за смяната на карула (София също влиза в класацията). След приключване на церемонията може да се снимате с тях. Униформите им са наистина атрактивни – с бял чорапогащник, бяла риза тип рокля с плисе, шапчица с много дълъг пискюл и попуци с помпон, подковани с 60 пирона, за да могат да издават отчетлив звук при стъпките. (докато течеше церемонията се случи един от войниците да падне, беше неловка и странна ситуация, но всички в публиката му ръкопляскахме като стана. Така и не се разбра дали се спъна или му прилоша...)

Гази – може да преминете пеша от Монастираки към Гази или да отидете към квартала, след като сте слезли от Акропола. Районът е известен със заведенията си и нощния живот. Има малки таверни с прекрасна храна, красиви малки столчета в различни цветове, тесни улички с графити и изкуство по стените, наподобява усещането и красотата на Капана в Пловдив. Заслужава си именно заради това, от нощния живот не останах очарована – зеведение до заведение, много шум, различна музика, еднополови двойки и много млади хора с неопределена ориентация.

Stavros Niarhos Foundation Center – едно от местата, които ме впечатлиха и му се зарадвах много. Няма да ви разказвам какво е и с какво допринася социално, образователно и т.н. за обществото и младежта, просто ще ви кажа, че сградата е модерна, разчупена, функционална, различна – най-вече за Атина, заобиколена е от езеро, в съседство има много уреден и спокоен парк, до там може да стигнете с метро и автобус (B2 от центъра). Провеждат се всякакви иницативи, забави, за деца и възрастни. Красотата на сградата е още по-забележима вечер, когато разходката е по-приятна и заради прохладното време. Може да си вземете колело на място, срещу 5 евро за 5 часа, да се разходите наоколо, но имайте предвид, че в парка с колело е забранено, може да се премине само централно през една алея. Посещавайки мястото, разбрахме че една гръцка група, която аз харесвам - Locomondo ще има концерт на следващата вечер и макар на другия ден да позакъсняхме заради плажа, все пак успяхме да станем част и от това събитие.

На плаж: Атина не е най-доброто място за морско приключение, но все пак предлага не малко възможности и в тази посока. За мен денят, който си бяхме предвидили за плаж беше повече от пълноценен, забавен и за миг не се почувствах да съм на плаж в крайградска зона.
Ние се спряхме на Vouliagmeni – районът е по-отдалечен за разлика от Glyfada и Voula, Vrovrona и др., но за сметка на това предлага по-дълга и широка плажна ивица, заведения, beach bar, тенис клуб и от едната страна на шосето ти е плажът, от другата, в скалата, се намира малко езеро, обособен комплекс - Limni (от гръцки - езеро) Vouliagmeni, а водата е 27 градуса. Предвижването до тук става с метро до последната спирка на червената линия St. Elliniko и автобус 122, който минава през целия крайбрежен кост на Атина, стигойки до Vouliagmeni. Цялото това пътуване ще ви отнеме около 1-1.30 време в посока. Входът на комплекса за езерото е 15 евро и в това не влиза нищо, освен правото на шезлонг. В езерото има рибки, които при влизането ще ви нападнат, за да ви отърват от „излишните кожички“ по краката и ако по разни салони за красота това се плаща, тук ще получите това безплатно J Странно, гъделичкащо и досадно е бих казало, но влезете ли навътре няма проблем, може да плувате спокойно.

Ние избрахме да съчетаем удоволствието на езерото, покоя там и топлата вода, с плаж в по-късните часове, като изненадващо, но водата макар не съвсем топла ставаше за къпане, беше изключително чиста, а денят беше просто прекрасен.

Бузуки: Българите му казваме бузуки бар, но всъщност бузуки е инструментът, „бузукиа“ е мястото J Имахме резервация за Posidonio – един от найизвестните и посещавани барове с концертна програма в Атина, но след като видяхме колко далече от града се намира и след емоцията от плажа, концертът на Locomondo, решихме, че можем да си позволим да се лишим от тази емоция. За резервация е добре да сте поне 4 човека, вход няма, но трябва да си вземете бутилка/и, за да ви настанят. Цената на бутилка започва от 80 евро. Такси на връщане ще ви вземе поне ок. 20 евро и повече. Мястото се намира в посока морето, на ок. 15 км центъра на Атина.

Къде да хапнете: Продължавам да повтарям, че в Гърция не съм попадала на лоша храна и дано това да си остане така J
Местата, които посетихме ми бяха препоръчани от приятели, били повече от веднъж в Атина.
За закуска и брънч – има страхотни и модерни кафетерии, предлагащи различни вариации на баница (бугатца), кафе (страхотно капучино – топло или фреддо за 2-3 евро), както и любимия йогурт с плодове.
За брънч препоръчвам 7 cactus (около музея на Акропола) и Cartona (Gazi). Цена за брънч меню, фреш и кафе: 10-15 евро

Солена палачинка с картофи от Наксос със започено гръцко сирене от овче и козе мляко, яйце и бекон. Сервираха и мед към него.

Cartona в Гази

За обяд -  Aiolou 68 (намира се на улица със същото име). Красив ресторант, в центъра, в тиха улица, в страни от лудницата на района, с богато, типично гръцко, но представено по по-интересен начин меню, в цветовете на морето и рибки за акцент. Стандартните ястия като калмари, миди и октопод са около 8-9 евро, но в менюто има риби и други морски деликатеси и за 80 евро. Обслужването е на ниво и наистина ми направи впечатление, че в Атина персоналът е много любезен и усложлив.

Кафето след Акропола трябва да е в Плака, а защо не в Жасмин. Едно много кокетно заведение по стълбичките на Плака, буквално залепено до още няколкото заведения наоколо и усещането, че всички сте на една маса, тук дори е приятно. На това място е сниман гръцкия филм „Av…“ – добил голяма популярност в Гърция и допринесъл и за разпознаваемостта на самото място.

В уличките на Монастираки ще откриете най-предпочитания и шарен сладолед DaVinci Gelatto, който се предлага във фунийки поръсени с шарени захаросани пръчици, шоколад, кокос и други вкусотийки.

На бар: A for Athens, 360 Cocktail bar и двата се намират на площад Монастираки, на покрива на две различни сгради, с гледка към Акропола. Първият е на по-голяма височина, но гледката на 360 е по-близка J Цената на бутилка вино е ок. 30 евро. Местата са подходящи за закуска и следобедно кафе, не само за вечерта. Може посетите и понарамния бар/ресторант на хотел Sense с гледка към Акропола от друг ъгъл (явно веригата има практиката да открива хотели към най-големите забележителности в даден град – за пример: Sense Roof Top към Александър Невски.)

Удобни обувки, шапка, слънцезащита и усмивки – това е, което ви трябва за Атина. Пътуването ни беше бюджетно, макар това за всекиго да е различно. Атина със сигурност ми хареса и имах няколкото свои мига, в които времето спираше и се чувствах в пълна хармония със заобикалящата ме гледка. Вярвам, че не е много далече времето, в което ще се срещнем отново, а дотогава гръцкото ми лято продължава със Солун, Кавала, о-в Самотраки и о-в Тасос, а за реда, в който ще се случат, ще видим.

П.П. За пътуването и неговото планиране много ми помогна Калина (собственик на школа Панелиника). Тези, които следят блога и инстаграма ми, знаят, че януари месец запознах да изучавам гръцки език там, като в момента продължавам и не смятам да спирам, не само, защото езикът ми харесва, но и защото атмосферата и хората там за мен вече се превърнаха в приятели, с които споделяме много положителни емоции. Може да следите фейсбук страницата на Панелиника, дори да нямате намерение да изучавате езика, а заради настроението и темата Гърция.

До скоро и καλο καλοκαιρι!