When books meet people... | Когато книгите срещнат хората...
It is a story about books... never ending...
Чета.
Списания, учебници, книги, статии, речници.
Понякога на един дъх, друг път протяжно.
Така и не се научих да чета по няколко книги наведнъж.
От летните ваканции ми е останал навика, че започна ли една книга, трябва да я довърша, дори и да не ми харесва. Винаги й давам втори шанс. Сигурно, защото и с хората съм така.
Уча се. За разлика от хората, книгите дават, без да взимат.
Иска ми се да чета повече. Възхищавам се на хората, които четат много. И селективно, и от всичко. Тогава, когато "книгите срещат хората". За щастие имам такива хора около себе си.
Най-голямата ми тайна, свързана с книга, която цял живот пазя е, че така и не прочетох "Под Игото". След два опита, не стигнах до края. За сметка на това пък, на теста в училище изкарах "Отличен". Що Христоматии изчетох...
Всъщност поводът да пиша е, че преди няколко дни моето "аз" беше провокирано от един разговор, на който без да искам станах свидетел. Доволна от прехода до Черни връх, в неделя, се настанихме на пейка до семейство с две деца. Децата си говорят, смеят. Майката шие гоблен. Приятелката й я пита:
"От кога шиеш?", а тя отговаря "От скоро. Преди четях. Но спрях. Така де, толкова време се губи в четене, а нищо не остава."
Нямаше как да не обърна специално внимание на това и най-вече на факта, че го споделя с приятелка в присъствието на децата си.
Ех, жено, "нищо не остава", а? Ами не оставаш ли ТИ - по-обогатена, вдъхновена, безплатно пренесена на крилете на времето, докоснала се до историите, хората? Не остават ли децата ти и спомените ви заедно, от разказите и мислите, които ще им споделиш, впечатлена от поредната книга?
Малко преди тази случка имах друга подобна.
Бизнесмен, постигнал много в обществен и финансов план споделя в неангажиращ разговор "Това, което правя и притежавам, трябва да е видно. Ей така, като се съберем с приятели и конкуренти, да мога да си извадя телефона или таблета и като "скролна" два-три пъти да видят за какво става въпрос..."
Ех, да имаше кой да му подари една книга в този момент. Може би щеше да разбере, че при наличието на този друг тип "богатство" състоянието му щеше да е видно и нито щеше да му трябва телефон, нито да "скролва". Щеше да е достатъчен един разговор.
Та така... Напоследък се връщам към по-стари книги като "На Изток от Рая", "Сидхарта" или тези на Ерих Мария Ремарк.
Последнато прочетено е гръцки разговорник... на плажа... :)
Следват:
Кои са книгите, които четете ВИЕ в момента?
