Όλα θα πάνε καλά! - едно интервю с Калина Близнашка
От къде започна тази любов към Гърция, към езика...?
При мен всичко се случи някак странно и случайно – след 7-ми клас ме приеха и в НГДЕК, и в Испанската гимназия. Дилемата ме измъчваше седмици наред,
но надделя любопитството към Класическата гимназия. И до днес това е един от най-вдъхновяващите и невероятни периоди в живота ми, в който срещнах уникални преподаватели и имах клас, пълен с интересни хора.
Та моментът “Х” се случи в 9-ти клас в Класическата гимназия, когато започваме да учим старогръцки. Първият час – първа среща с гуруто ми в езика Атина Кънева, и с азбуката едновременно. Мисля, че тези 40 минути, даже само първите 10, обърнаха живота ми към Гърция. Но, както често си казваме след това – сигурно е щяло да се случи по един или друг начин, няма как да не е било написано.
Любов от пръв поглед ли беше или слух?
Хаха, историята при мен продължи бавно - с Новогръцка филология и учебните семинари в Гърция, на които ни изпращат за езикова практика. Признавам си, че ми отне цяла една година плюс поне един семинар, за да „превключа“ от чудесно подредения и логичен старогръцки към безумния, понеже е жив, наследник – новогръцкия. Но пак – било е написано.
Вече не мога да си представя живота си без тези шантави, красиви, мъдри хора и техния език.
Има ли все пак нещо, което не възприемаш или не харесваш в Гърция, в хората?
Да, разбира се J
Това, което най-много харесвам у тях е и това, което най-много ме е изнервяло през годините – прагматичността им.
Толкова им е важно да им е удобно, хубаво, вкусно! И това е страхотно, когато черпим от житейската им мъдрост, и неприятно, когато кръстосаме шпаги чий комфорт е по-важен – твоят или техният. Независимо дали говорим за проста уговорка за кафе или работни отношения. Иначе прословутите им забавяния и отлагания са и наш специалитет, не мисля, че сме толкова различни, така че не е трудно да се свикне с „αύριο” психологията J Понякога е трудно да се издържат холеричността и избухливостта им – противно на предразсъдъка за тях в България как са мудни и мързеливи!
За всички, които ги познават, те по-скоро действат smart, а не hard. Между другото тази приказка първо я чух на гръцки – “Θέλει τρόπο, δε θέλει κόπο”.
Би ли живяла там? Защо да, защо не?
На този етап от живота си – не. По-скоро защото развиваме засега Панелиника в България, а и защото синът ми ще е тази година първокласник и тепърва ще „изкласява“ в София. Но винаги търся начини да пътувам отново и отново – вече с детето ми там, да преоктривам нови и нови местенца и острови, които са голямата ми болка и страст.
Като на Мелина Меркури, която казва „Всичко, което сте чували за гръцките острови, е истина“.
Представям си по-скоро на по-късен етап в живота си да си имам свое местенце в Гърция или, както се шегуваме с някои ученици на Панелиника – да си отворим на старини beach bar на Миконос и така да заживеем в залеза – като щастливи баби-барманки.
Доколко труден е гръцкият език и има ли трикове, с които все пак да си го направим още по-лесен и приятен?
Гръцкият е като пътешествие и като всяко пътешествие има моменти, в които си потен и солен, и изгорял от слънцето, и гладен, и уморен... Но доволен!
Затова според мен триковете са 2 – пълно потапяне и смело говорене J Потапянето помага много за поддържането на интереса, лексикалния запас, преговаряш, без да усещаш, учиш, без да забелязваш. Независимо какво е – музика, новини, фейсбук смешки, чатове, графити. Всичко, всичко е ценно, всичко те води напред по пътя. Това съветваме и учениците на Панелиника и за нас най-голямата радост е когато станат самостоятелни пътешественици из езика...
Кои са любимите ти думи на гръцки и какво означават?
За съжаление тези първи мигове на очарование са ми се случили отдавна, с времето човек забравя кое му е било трудно и кое го е впечатлявало в началото, затова ми харесва толкова много да преоткривам отново гръцкия през очите и сърцата на учениците ни.
Сега ме впечатляват думи-истории. Такива, в които мога да се заровя заради етимологията им и часове наред да си търся връзката
между Καλησπέρα (Добър ден/вечер) и εσπεριδοειδή φρούτα (цитрусови плодове). Но ако все пак трябва да изброя няколко думи, със сигурност ще са свързани с природата – гърците говорят с неописуема нежност за морето (θάλασσα), брега (ακρογιάλι), луната (φεγγάρι), слънчевото време (λιακάδα).
Обожавам и думата Σαλπάρουμε! – означава отплавам, вдигам котва, потеглям, но всеки който е плавал по море до някой гръцки остров знае колко вълнение и ентусиазъм се крие в тази дума.
Когато започнах да изучавам езика, а и сега, се удивлявам колко много всъщност думи на гръцки всички ние "знаем", защото реално има толкова много, произлезли от там. Изброй някои?
Така е, наистина е впечатляващо това богатство. Освен обичайните думи от изкуство, политика и други сфери,
мен лично особено ме забавляват по-ежедневни думи, по-народни, за които не допускаме, че първоначално са навлезли от гръцки – като залисвам, втасвам, неграмотен, прокопсия, каталясвам, Сполай ти!
Любопитно ми е как са се променили и как могат да ни изненадат, особено когато звучат познато, но не си съответстват напълно и могат дори да ни подхлъзнат – като хрисим (χρήσιμος = полезен), прагматичен (πραγματικός = реален, истински). Представяш ли си какво ще стане ако грък ти се обясни в любов „Σ’αγαπάω πραγματικά” и ти си го преведеш като „Обичам те прагматично“... J
Кои са любимите ти гръцки автори, предаване, певец?
Не съм прекалено голям познавач на гръцката съвременна литература извън Казандзакис, винаги развитието на езика ме е омагьосвало и е изсмуквало цялото ми време и занимания.
Но много симпатизирам на Никос Диму, автора на „Нещастието да си грък“, и не само. Човек с много интересно чувство за самоирония и хумор. Например в „Ироничен речник на гръцкия“ дава следното определение за „балканци“: „Всички обитатели на полуострова, освен нас (т.е. гърците).“
Като предавания по-скоро следя развитието на стенд-ъп комедията в Гърция и искрено се забавлявам с комиците им – с по-старите имена като Λάκης Λαζόπουλος, от младите Λάμπρος Φισφίς. Следя културни събития, социалните промени, „вайръл“ нещата, защото те ми дават усещането за пулса на обществото, който не мога да усетя лесно отдалеч.
Певците от доста време са си все същият топ 3 – Μιχάλης Χατζηγιάννης (който идва няколко пъти в България), Αντώνης Ρέμος (който за малко да дойде), и Νίκος Βέρτης (който ще чакаме да дойде и през 2021 ).
От по-младите “λαϊκοί” Νίκος Οικονομόπουλος. За певиците съм ужасно консервативна, те се и доказват по-трудно. Но слушам и суинга, и свежарските им стилове, имат страхотни имена и там – като Κώστας Μαραβέγιας или Ρένα Μόρφη, която излезе от Imam Baildi, напоследък Leon of Athens.
Колко често в годината си в Гърция? Хората там са...? Храната там е...?
Поне по 2 пъти, въпреки че ми се иска да е много, много по-често. Общо взето – едно малко пролетно/есенно “ταξιδάκι” и едни сериозни летни “διακοπές”.
Хората са... истински. Храната е.. умопобъркващо вкусна. (Сори, бяха 2 думи).
Съществува ли наистина съревнование и вражда между Солун и Атина?
Съревнование да, вражда – не, поне не в агресивния смисъл на думата J Напомня леко настроенията между София и Пловдив, кой е по-готин, кой има по-яките заведения.
Атина за мен е сърцето на Гърция, там се случва всичко – фестивали, архитектура, промени, събития.
А Солун мога да сравня с пулса – там всичко тупти и бие, особено културата на заведенията, все пак солунчани се хвалят, че са изобретили фрапето. Така че за мен това са две неделими части на един и същ жив организъм.
Твоето любимо място е....? Твоето мечтано място е...?
Любимото: Атина, признавам си. Винаги бих си стегнала багажа за там за около 2 часа, без да се замисля. Мечтаното: всеки следващ гръцки остров.
Чака ме още много „работа“ по Спорадите и островите на юг от Атина (Сароническите), Сирос, Крит. Засега съм имала щастие да попътувам повече из Цикладите, Йонийските и малко от Додеканезите. Всяка островна група и дори всеки отделен гръцки остров е по своему уникален и крие една малка вселена.
Наистина ли е трудно да се работи с гърци или това е остатъчно мислене от преди години? Сработването с всеки един човек, различен от нас самите, изисква усилие и настройка. Гърците имат страхотни професионални качества - че са много инициативни, с невероятен нюх към търговията и рекламата, съответно и с комуникацията с клиентите и в този смисъл човек може да научи много от тях.
Мой личен ценен урок е, че не трябва да се обиждаме на емоционалните им реакции в работна среда – те не са злонамерени, а просто спонтанни.
Карат се от сърце, работят от сърце. И умеят да мислят извън кутията, страшно бърза мисъл имат!
С отминалите празници, Великден и през май, как празнуват гърците, какво си пожелават и кои са годишните празници и фестивали, които си заслужава да посетим лично?
Великден и 15 август (Голяма Богородица) са най-големите и най-любимите им празници.
Затова беше такова изтезание за тях да останат изолирани на тазгодишния Великден. Има определени острови или местности, които се отличават с интересни местни обичаи и си заслужава да се посетят точно тогава – например Великден на Керкира/Корфу заради хвърлянето на стомните с вода отвисоко, а Голяма Богородица на Тинос или Икария, заради - съответно - чудодейната икона и голямото πανηγυρί (събор). О, и разбира се – карнавалът в Патра всяка пролет. Стискаме палци до няколко години всички тези събития отново да могат да се случват така масово и с толкова веселба.
Различават ли се значително хората и нравите между севера и юга, между континенталните и островните части на държавата?
Интересен въпрос! Да, категорично! Не мога да приведа толкова конкретни примери,
но например се смята, че истинските хора на морето са островитяните, а не „континенталните“. Критяните също драстично се отличават от останалата част на Гърция – поради исторически и други причини. Северните гърци ни симпатизират повече, учат по-добре български – някак странно им се получават Жто, Что, Што, докато накрая се окаже, че баба им е говорила с (български) акцент J
В Гърция всеки е много свързан с корена си, с родата и традициите на местността.
Как се справят в Гърция в настоящата ситуация и как се подкрепят?
Аз съм в абсолютен възторг от дисциплината, която дълго време успяхме да проявим и в България, и в Гърция. Заради по-средиземноморския манталитет, разбира се, се наложи мерките при тях да са по-строги. Почти от началото на карантината до началото на май знаем, че можеха да се движат само с смс-и и декларации. Но за пореден път се изумявам и съм влюбена в солидарността им. Начинът, по който мислите и емоциите им се обединяват около обща цел ме впечатлява и си мечтая да си вземем и това от тях, освен радостта им от живота, която ни очарова така лесно.
Новинарските емисии по Великден буквално ме разплакваха, защото гърците гордо държаха големите свещи „λαμπάδες“ по балконите си, в тесен семеен кръг... Викаха си само отдалеч „Καλημέρα“ и „Χρόνια πολλα“, и всички, всички постоянно повтаряха „Трябва да потърпим сега, за да сме заедно догодина“,
„Всичко ще бъде наред“ - Όλα θα πάνε καλά!, „И това ще мине“ – “Θα περάσει κι αυτό”
Разкажи ни за Панелиника.
Панелиника е сбъднатата ми мечта.
Когато започнах да преподавам сама в началото, бързо осъзнах, че емоцията е страхотна и искам да я споделя с екип – да растем и да се развиваме заедно.
Тази година Панелиника, която е първата в България специализирана школа по гръцки език, навършва кръгли 10 години, в които вдъхновено и неуморно работим с прекрасните ми колеги.
През годините сме срещали различни предизвикателства, имали сме своите експерименти и трудно научени уроци, но иновациите и високото качество на преподаване, както и доверието и приятелството на учениците ни водят постоянно напред. Не се ограничаваме само в преподаването на езика, съпреживяваме с учениците ни и любовта към гръцката култура, така че организираме кино-прожекции и презентации, посещаваме заедно гръцки концерти и представления, предоставаме за ползване богата библиотека и, разбира се, си правим гръцки партита J В последната една година се занимавахме активно и с проекта ни за кратки учебни трипове в Гърция и се надяваме в обозримо бъдеще те отново да са възможни.
Извънредното положение ни накара да направим дигиталния скок, за който много отдавна мечтаехме и се подготвяхме.
Можем само да се радваме, че учениците ни приеха спокойно промяната и продължиха да учат със същите ентусиазъм и радост. Чакаме с притихнали сърца дали, кога и как ще можем отново да пътешестваме на юг и учениците ни да упражняват всичко, което са научили през годината.
В личен план Панелиника ми подари освен страхотно професионално удовлетворение през всички тези години, в които менажирам и преподавам едновременно, също и безброй срещи – с разкошни хора, много от които се превърнаха в близки приятели – като теб!
Радваме се от сърце за всеки ваш разговор на гръцки и за всяко ваше пътешествие в Гърция. J
