palm view in blue and white

Hey,

Welcome to my blog!
I am a passionate traveler, in love with cooking, fashion and my sweet, little Nika.
Working on my page made me pay attention to little things in life and live it simple and happy.
I am a dreamer, pursuing happiness.
Be part of my journey! 
Синьо лято или едно лято на първокласник #reallifestory

Синьо лято или едно лято на първокласник #reallifestory

Три месеца и половина са си сериозно предизвикателство за едно палаво, любопитно дете и неговите работещи родители.

Не знам кое ме стряскаше повече при започването на първи клас – фактът, че отговорностите и ангажиментите за всеки от нас се увеличават или фактът, че след първи клас следва една голяма ваканция – радост за детето и не толкова голяма за родителите.

За семействата, които могат да разчитат на баби и дядовци, сами предлагащи услугите си, е по-лесно, но при нас тази опция не съществува напълно, защото разчитаме само на една баба, на която й се налага да „слуша“ внучката си, а не обратното J

915C376E-412A-4146-84A1-17F7E62AADBA.JPG

Планирайки лятото исках да предложа на Ника, както време с роднини, така и възможността за придобиване на нови знания, разнообразие, нови срещи с деца (което определено й липсва понякога) и качествена грижа. За цялото време на ваканцията, тя прекара с баба си около месец, макар и разкъсано. Оказа се, че в Плевен й е малко скучно, а и като направих равносметката, не излиза по-изгодно, отколкото да е на занималня в София. За мен, обаче поддържането на родовата връзка е много важно, макар често да съм единствената сред близките ми, които да създават условия за това. За щастие, Ника е едно будно дете, което намира начин да провокира подходящите за това ситуации.

Неизменна част от планирането на свободното време е свързано, както с повече движение и  време на открито, така и с правилното хранене. Затова винаги държа мястото, което избирам да е просторно, поне половината от деня детето да е навън и ако не осигуряват храна или имам съмнения в кетъринга, който ползват, храната й да е осигурена предварително.

Все още опознавам условията, които София предлага за лятото на децата, но реших да споделя опита си до тук с вас, за да помогна на тези, които като мен са в процес или тепърва им предстои. Също така, ми беше важно детето да прекарва повече време в откриване на нови хобита, весели игри, а не толкова в занималня с цел смятане и писане, тъй като лятото все пак е ваканция, а и предпочитам тези занимания да правим вкъщи двете, за да съм наясно с развитието й и къде среща трудности. Книжките, които избрахме за тази цел и съвместни занимания през лятото са „Голямата ваканция“ и сборниците на „Мечо и Медунка“.

A70097FC-F1B0-4F87-A2FA-1D17C9DADD06.JPG

А ето и как разпределихме нашето лято:

През Май Ника завършваше извънкласните си занимания в образователен център „Медиа“, където чрез игри учеше немски (използвах този подход, за да преценя усета и интереса й към езика). Тъй като в този период имаше неучебни дни заради изборите за Европарламент и провеждането на матурите в училищата, няколко дни от месеца се възползвахме от тяхната дневна занималня, която включва забавни игри, разходка в градинката на НДК и езикови уроци. В летния период има възможност да се възползвате от летните им занимални, включващи разходка и опознаване на София в различните дни, както и излети на Витоша.

В същия месец, Ника приключи и актьорската си школа при Олег Ковачев (главен актьор в любим филм от детството „Рицар без броня“) в „Малки таланти ОК“, така че не можехме да разчитаме да е ангажирана там.

През Юни съчетахме гледането от баба с няколко дни на редуване – на работа с тати и мама…

Записахме Ника на летен лагер, къмпинг на Южното ни Черноморие, като това беше първото й морско приключение без нас и с хора, и деца, които до този момент не беше срещала. Багажът й беше огромен, тъй като включваше спален чувал, възглавница и други подобни приспособления. Разчитах на нейната отговорност за правилното ползване на репеленти и кремове за след ухапване, както и постоянна слънцезащита, добра хигиена и пиене на вода. Да кажем, че нещата бяха идеални наполовина, но все пак говорим за дете на 7 години и макар покрай многото похвали за това колко е самостоятелна и оправна, да имаше и малко забележки, бях много горда с нея.

Лагерът се намираше на Къмпинг „Якото място“, непосредствено до „Къмпинг Юг“, в Китен. Организатори са Go Go Adventures, които имат опит, както в организацията на детски лагери и извънкласни дейности на Витоша, така и на кану-каяк, рафтинг и планинско изкачване за възрастни. Най-големите ми притеснения бяха свързани, че ще прекарват доста време във водата, в морето и на реката, за да карат, а Ника плува, но не отлично, а е безстрашна. Силно се надявах да се размине и с летните, морски вируси и за щастие нямахме проблем. Екипът се оказа забавен и отговорен и с нетърпение очакваме (най-вече Ника) следвашата година, за да отиде отново.

8468B433-0F76-4B27-936A-446E510B0DA5.JPG

Тъй като бяхме много нетърпеливи, решихме сами да си я приберем от лагера, за да усетим първоначалната й емоция, а и бях много любопитна за мястото, понеже до този момент не бях стигала до тази част от нашето море. След това се отправихме на север към любима от миналото Варна и непосещаваните до този момент Шабла и Крапец. Така удължихме морската ваканция за Ника и преди да я оставим в новия месец Юли на баба в Плевен, прекарахме няколко дни заедно.

През Юли Ника беше основно с баба си. Две седмици в Плевен, в които работните дни посещаваше Пионерския дом (безплатно!), където всеки ден от 10 до 12 часа се организират различни занимания за деца – рисуване, театър, танци и т.н. Така майка ми успяваше да си свърши нещо, докато Ника разнообразява. В другото време – каране на ролери в Градската градина, колело в парк Кайлъка, сладолед в центъра край фонтаните на Каскадата и басейн в село Гривица.

За рождения ден на Ника в средата на месеца, мама и тя дойдоха в София, за да сме заедно, тъй като ни предстоеше парти в Коколандия. След като времето се затопли и децата в квартала се увеличиха, започнах да пускам Ника да излиза с приятелчетата си без нас, което донесе на нея повече свобода и забава, а на нас малко спокойствие вечер вкъщи, след работния ден.

В края на месеца потеглихме към общата ни лятна ваканция на остров Тасос, където сме всяко лято от 7 години насам (не знам кога мина това време). Морето съчетахме с малко планина в Родопите и отново се прибрахме в любима София.

В Август Ника прекара още една седмица в Плевен, вече не чак с такова желание, тъй като лятото там е доста горещо, но пък в София продължи с интересните занимания в лятната занимална по рисуване на Националната художествена галерия и Мачирски спорт, които в седмицата, която нас ни интересуваше организираха занималнята си на тема „Архитектура и дизайн“, а Ника иска да стане Архитект като порастне. Отличителното на лятната занималня на Мачирски е, че се провежда на Витоша и това за мен е страхотно. Транспортът и храната им са организирани, а всяка седмица имат нова тема за разглеждане. Брандът е познат и като организатор на ски училища за деца през зимата, като освен от техните, сме се възползвали и от тези на „Мотен“. Други добри организатори в летните и зимните занимания за деца и активности на Витоша са „Дивите козлета“.

В двете седмици на септември, преди училище Ника ще прекара отново с мама и тати на работа, още няколко дни на Тасос и в най-близката ни и удобна занималня, когато не знам „какво да я правим“ – в Playground-а на България мол, а в някои от вечерите ще сме в лятното кино Кабана, където има прожекции и за деца.

Със сигурност има какво да се желае, но смятам, че като за първа година се справихме добре с организацията на едно забавно и разнообразно лято. Колкото и да си правим сметка, с разходите за транспорт, такси, храна и джобни са горе-долу все едни и същи. Дневните занимални се движат между 16 и 30 лв. в зависимост от това дали децата просто се гледат или се занимават, развивайки някаква полезна дейност, дали в таксата влизат транспорт и храна.

A0FFF39F-9403-4F41-930C-4DB2EC00871C.JPG

Сега следва да мислим за заниманията след училище и в почивните дни, когато започне учебната година. Косите ми побеляват, я тялото ми се стяга, сещайки се за напрежението и маневрите да успея с работата, задачите, училището, домакинството и т.н. В края на изминалата учебна година имаше дни, в които вече се радвах на час, прекаран в колата, чакайки Ника между две занимания, в който да е тихо, да не правя нищо и да съм на едно място. Но се замислям, какво ли им е на майките с по 2-3 деца и се стягам, за да продължа към следващата локация без да съм забравила да й дам вода, кърпички или храна.

 

 

Живот като от детските спомени... споделени истории #childhoodstories

Живот като от детските спомени... споделени истории #childhoodstories

30 часа в Брюксел #travel

30 часа в Брюксел #travel