Nordic Landscapes in Autumn colours #helsinkitravelguide
Денят започва и завършва по един и същи начин - красиво. Емоциите сякаш се сливат, така както изгрева и залеза тук, които си приличат. Не знам дали светлината, дали водата, дали едната отразяваща се в другата, но това пътуване ме зареди така, както не съм очаквала да се случи, отивайки на север. Все пак Финландия е най-северната държава в Европа.
Мислех си да започна този пост така:
“Уважаеми г-н началник, благодаря Ви, че ме изпратихте на тази комнадировка! Успях да хапна прилично количество сьомга, да потренирам, да закусвам и ставам рано, за да имам достатъчно от времето на светлия ден пред себе си и дори да се изненадам сама като обиколя повече забележителности, отколкото мислех, че мога за три дни. А, да, всъщност посетих и конференцията, за която ме изпратихте и междудругото не пропуснах нито един миг от нея, освен поредния обяд със сьомга. Но няма как сьомга за закуска, на хапки и за вечеря, нали?”
Всъщност така можеше да започва отчета ми от това пътуване, но истината е, че съм много отговорен човек и изпълних целите му, като успях да съчетая забележителностите с ранно ставане и прибиране в хотела по тъмно. Някои приятели ме попитаха дали от ранните снимки или по принцип си няма хора по улиците, но да, така е. Хората са в кварталите, на работа, пред училище и центърът е почти празен, през по-голямата част от деня. Някои от заведенията не работят преди четвъртък и след неделя, други затварят твърде рано. Но все пак в град като Хелзинки, столица на Финландия, живеят едва около 600 000 души.
Финландците очевидно обичат простора, на който са свикнали, защото и извън града избират да живеят на разстояние едни от други. В някои книги се казва, че няма ли поне 20 км. между къщите, е твърде близо :)
В “Атлас на щастието”, в раздела за Финландия, авторът разказва за навиците им, свързани с пиенето по гащи, за което дори Нокиа през 90-те измислят иконка и също така ги определя като една от най-завистливите нации, дори имат ден посветен на завистта - денят, в който държавата обявава 10-те хиляди души в страната с най-високи заплати.
Оставяйки закачките настрана, може да се каже, че са една от най-здравите нации и как не - само на 1 час път от Хелзинки се намира природният им парк, заобиколени са от чисти гори, от които си набавят пресни гъби, всякакви къпини, боровинки, малини, морето им дава прясна риба, а и на всеки 2-ма души в страната се пада по една сауна. Питахте ме как те изживяват своята хюга - според мен това е: да се приберат, да свалят многото катове дрехи, да си сипят твърд алкохол, да си “пият по гащи“, да си ядат сьомга и херинга заедно с гъбки и печени зеленчуци, докато слушат хеви метъл, определян за националната им музика.А всъщност, местният термин за Хюга, се оказа Сису.
Добре е да се знае, че макар Финландия да е много млада държава, завлядавана от шведи и руснаци, е първата дала равни права на мъже и жени.
Пътувала съм до Белгия, Холандия и Дания, но Финландия ми се стори, колкото сходна, толкова и различна. Светлината в Хелзинки беше поглъщаща. Фактът, че на разсъмване и по залез небето изглежда почти еднакво, отразявайки своите променящи се краски в морето, което е навсякъде около градската част, някяк те омагьосва и те привлича неимоверно, независимо накъде вървиш, иска да го приближиш. А отсреща му необятни гори, окъпани в различните краски на есента и обляти от слънчева светлина, независимо, че навън градусите приближават нулата. Това беше и най-красивата картина, която ме очарова в този град.
За щастие, хотелът, в който бях настанена, беше близо до района, който се оказа, че най ще ми хареса в града и това улесни предвижването ми (основно пеш) и удоволствието и в 3-те дни да се радвам на любимата гледка. А това беше районът между руската катедрала Успенски, пристанището и най-добрият спа комплекс в града - Allas Sea Pool и пазарът на града, където хапнах най-вкусната сьомга до момента. Тук беше и най-красивият залез, който падаше директно върху водата и хората в минералните басейни. За слънчевите дни по цялата тераса са разпръснати шезлонзи, а отсреща се виждат куполът на катедралите Успенски от едната страна, Хелзинската - от другата.
В този район върви трамвай 4, който може да ви е полезен в случай, че се изморите между забележителностите.
Съвсем недалеч от тук се намира площадът на Сената, театърът и катедралата на Хелзинки, която е мастодонт и мисля, че за първи път виждам толкова голяма сграда от този тип. От тази част започва районът на министерствата и централната зона с кафета, търговски центрове и ресторанти. Не малко от търговските центрова са посветени на скандинавската мода и марки от Стокхолм. Единият от тях беше с името Klinik - не знам дали тук хората са шопинг маниаци или просто дрехите са много хубави и лекуват :) Цените са високи, може би стандартът им отговаря на този в Копенхаген и Лондон. Водата е 3 евро, кафе между 4 и 7, сандвичите са на цената на порция паста в Италия (така си го определих аз) :)
Разходката ви, естествено зависи от времето, с което разполагате, както и температурите навън. Имайте предвид, че някои от местата затварят рано, около 16 часа, други пък тогава отварят, а трети не работят преди четвъртък и след неделя.
В града се усеща преплетената история с Русия в част от сградите, а шведите са оставили своя език като официален заедно с финския тук, но лесно ще се разбирате навсякъде на английски.
Хареса ми спокойствието, което рядко се усеща в голям град, природата е навсякъде, тишината, обаче, ми дойде в повече.
Моята разходка в един от дните продължи до гарата, за да посетя две забележителности - Музеят за изкуства Amos Rex и Chapelle Kampin Kappeli. Намират се в този район, където също има не малко молове, кафета и италиански ресторанти. Сравнително наблизо е и паркът Kaisaniemen puisto.
В деня преди да си тръгна, се разходих до Националния музей, църквата, която определят като космически кораб, направена в скала и с дървен интериор, а след това се отправих към много красивия парк Töölö, където да разгледам скулптурата, съставена от 600 стоманени тръби, имитиращи музикален инструмент. Съвсем наблизо, на залива, гледката от залязващото слънце, непомръдващата вода и застиналите лодки привлече веднага вниманието ми, а приближавайки към нея ме посрещна тази къщичка на кафе Регата, която е емблематично място щом напишете в google Хелзинки. С червения си цвят, направена от дърво, кацнала там сред лодките, до водата, украсена с тикви и съвсем непретендираща за помпозност, но толкова притегателна, също като захарната къща на Баба Яга от Хензел и Гретел :)
Тук си изпекох надeничка на огъня, порадвах се на гледката и хората, които наистина се бяха потопили в момента, стоплих душата си, докато ръцете ми вече замръзваха.
В една от сутрините ми се наложи да стана рано, тъй като нямаше как денят да ми стигне да съчетая работата, заради която съм в града все пак и желанието ми да видя всичко набелязано. Затова в 7.30-8 вече бях в квартал Ullanlina и на ул. Huvilakatu или местния Нотинг хил. Това определение се дължи на факта, че това е най-цветната улица в Хелзинки, сградите преливат от зелено през жълто, бежаво към розово. Разбира се, че не може да се сравнява с цветовете на лондонската емблема, но е също така интересна по своему. Наоколо отново виждате бреговете на морето и цветни дървета из парка. В квартала ще намерите винтидж магазини с дрехи, мебели, антиквариати и красиви малки книжарници. До тук от центъра се стига с автобус 17.
На същия този ден, вечерта не ми се прибираше още в хотела, макар вече да беше тъмно и затова прецених, че е идеалното време да посетя една от библиотеките, които си бях набелязала предварително, а те тук са много и все с прекрасен интериор. Хубавото е, че работят от 8 до 20 часа и ако ви стане студено, може да се разходите свободно из тях.
Най-близката до мен в този момент беше, намиращата се на ул. Rikhardinkatu. А още от красотата на библеотеките в Хелзинки, може да разгледате в инстаграм профила на @urayxor.
В края на поста бих искала да ви препоръчам някои профили в инстаграм, които на мен ми помогнаха да се ориентирам за локациите, които ще са ми интересни, както места за хранене, така и приложения, които да си изтеглите за пътуване до там.
В Инстаграм ще намерите лесно снимки от Хелзинки с #helsinkifacades и #suomi.
Профилите, които да посетите са: @postcardsfromhelsinki, @bestinhel, @helsinkiofficial, @tophelsinkiphoto.
За храна: Брънч, смути боулс и десерти в Kahvilla Blossom, Kahvila Siili, Date+Kale, GreenHippoCafe.
Обяд или вечеря в Sushi bar + wine, Story, Tanner - за пица. Кафе в Espresso house, Cafe Regatta, Cafe Tarina.
Сайтът с всички забележителности и информация за града ще намерите на www.myhelsinki.fi
Предварително си изтеглете приложението за градски транспорт HSL, което на моменти ще ви спаси, защото освен че показва маршрути от-до, си купувате билети и карти електронно, тъй като са малко местата, на които има машини. Но дори и те, работят само с карти. Билет за центъра, зона А и В струва 2.80 евро, за летище-център, зони A,B,C - 4.60 евро. Закупен билет важи 90 минути, като в приложението може да си настроите от кога да започва валидността на билета. Билетите важат, както за трамваи и автобуси, така и за влака от-до летище.
Други полезни приложения са Move it, картите на Lonely planet и Visit a city.
Думи, които ще ви помогнат да се ориентирате са: puisto - парк, kirjasto - библиотека, katu - улица, tori - площад.
Ако ми се отдаде възможност да съм отново във Финландия, задължително бих посетила някоя от къщичките в гората, насред нищото, оборудвана със сауна, както и близките острови - Soumenlinna и поне още един, а и да си взема ферибота до Талин, намиращ се само на 2 часа път от тук.
