Старо село с нов облик #разходка в Старо Железаре
Спомняте ли си поста ми от миналата година за Старо Стефаново? Селото беше възрожденска приказка не далеч от Априлци, в района на Ловеч. Е, сега отново попаднах в едно “старо“, но прекрасно и заслужаващо внимание село - Старо Железаре. Една поп-арт приказка с репродукции на картини на Моне, Пикасо, Фрида Кало, Жан-Мишел Баския и много други. Част от тези репродукции ще откриете на ул. МоМА, която може и да е кръстена на MoMA в Ню Йорк, а може и да и е на някоя знатна мома, вдъхновила творците.
Селото се намира по пътя между Пловдив и Старосел или поне на мен ми беше напът в посока към Старосел за един отпускащ уикенд. Недалече е Хисаря, така че със сигурност имате повече от един повод да се озовете в района. Целият район около Старосел е изключително богат на разкопки и артефакти, оставени от високоразвитата цивилизация на древните траки.
Различно е и много зареждащо е да сте гости на Старо Железаре, особено, ако имате късмет с времето в този ден. При мен беше много студено, но слънчево и се потопих в една различна приказка, разказана по стените на къщите, наситени цветове, разнообразни персонажи, минали през интерпретацията на творците, оставили отпечатъка си по възможно най-добрия начин върху къщите на хората от селото. Току си помислиш, че си видял всичко и пред теб изникне някой нов образ или неочаквана комбинация, като Елизабет II с престилка, приседнала до българска баба, на местна пейка, за сладка раздумка. Точно, наскоро приключила сериала Короната се замислих как образът, на който започнах да симпатизирам би се чувствал в компанията на местна баба, посрещната по нашенски.
Още на мястото, където паркирахме размахваше ръце Доналъд Тръмп, после се “срещнахме“ с Путин и Обама. От тук и там изникват образи на Майк Тайсън и Мики Маус.
Цялата инициатива е дело на художника Венцислав Пирянков, който живее в Полша, но е родом от Старо Железаре. През 2015 г. решава да започне да твори в родното си място. От тогава той, жена му и учениците рисуват по стени, огради и стари сгради в селото. Така селото се превръща в една творба, произведение на изкуството, по своему.
Времето беше наистина студено и този път не стигнахме до Читалището, сграда, за която прочетох и отново е приютила върху себе си вдъхновението на авторите и лицата на различни творци и артисти.
За съжаление хората в селото намаляват, тъй като основно жителите са възрастни. За времето на нашето посещение, срещнахме само един господин, почти без зъби и с молба да му услужим с лев за хляб (сигурна съм, че не това са жителите на селото, но по тези места има много и такива примери) …
Слава Богу, че инициативата все пак ни кара да поспрем себе си и времето за миг, да направим една обиколка на света, чрез образите по сградите тук, независимо боядисани, измазани или какви, така умело превърнали се в платна. Въпреки това, питам се, с какво нашето посещение, освен нас, ще обогати хората от Старо Железаре? Може би, като затопли, ще се върна отново, за да се докосна повече до хората тук, да ги видя и чуя, да замеся ритуално с тях хляб, което е възможно в Дома на традициите. Може би.
