Desneyland, но не без красотата и величието на Париж

Париж ме очарова и задържа вниманието ми, отключвайки желание за още и още. Трети път за щастие или поне така се получи при мен. При предишните ми посещения ми беше интересно да разглеждам сградите, архитектурата и музеите, но всичко останало беше далече от мен, въобще не успявах да усетя духа на града, а за хората да не говорим. Години по-късно беше съвсем различно.

Незабравими ще останат шестте дни споделени с Ника, очарованието на всеки един споделен момент по отделно, независимо дали включващ разходка под дъжда, вкусно хапване или наслада от красотата наоколо. Охлювите ми бяха по-вкусни, сладоледът по-сладък, усмивката по-широка. Благодарна съм на амбицията си, смелостта си, отдадеността си към желанието с Ника да откриваме света заедно, да съпреживяваме, споделяме и създаваме спомени. Това пътуване ще остане незабравимо и за двете ни, още повече за нея. Отлагано вече три години, се случи сега, когато трябваше и го искахме, и чакахме най-силно и двете.

Но да започна от начало…

През декември с Ника посетихме Рим. Не бяхме пътували в чужбина само двете, като изключвам Тасос. Рим беше подготовка доколко тя е готова за по-дългите разходки, как възприема вече от позицията на 10-годишна една нова среда, за да съм сигурна каква програма да подготвя за Париж през април. С щастие и гордост откривам колко е любопитна, с колко широко отворени очи попива красотата и детайлите, колко е ориентирана в посоки, как бързо запомня, а каквото не успявам да й обясня на достъпен за нея език, сама намираше в интернет. Нямаше никакъв проблем с ориентацията в метрото, което също ме изненада приятно. Нито за миг не се умори да обикаляме, а когато имахме нужда от почивка просто беше още един приятен повод да седнем на хубаво и вкусно място, да заредим нашите и батериите на телефоните си за още повече снимки.

Дисниленд беше подарък за Коледа за Ника от мен и кръстницата й. Бях приготвила картичка със стихотворение, написано от мен, с което тя разбра какъв ще е подаръкът й всъщност.

За съжаление Ковид мерки спряха нашата Кръстница Светица да се присъедини, но беше с нас духом.

Пътувахме до Париж, до летището в Буве с Раян Еър. Билети купих 3 месеца по-рано, а месец преди пътуването взех тези и за Дисниленд (в края на поста ще ви оставя всички полезни линкове). От сайта на летището взех билети предварително за шатъла Буве-Париж и обратно, за да ми е спокойно. В Париж бяхме за 5 нощувки, в хотел, от който сме много доволни - https://www.hotel-31.com/en/

Както знаете, в Париж трудно се намира изгоден хотел, добре изглеждащ, просторен, с гледка и на добра локация. За нас беше важна локацията, чистотата и комфорта. Не съм търсила лукс или гледка, напълно наясно, че не мога да си позволя подобно нещо финансово, а и едва ли ще докарам мечтаните снимки. Времето в стаята беше наистина кратко, а разходките чак до 22-23 вечерта. Стаята беше малко малка, но почиствана всеки ден, персоналът много любезен. За 5-те вечери платихме около 1200 лв. Тъй като в предходните години съм била в други части на града, сега исках да сме около Айфеловата кула, за да може с Ника вечерите да се разхождаме и любуваме на светлините й. От хотела до нея, пеша, стигахме за около 12 мин. бавно ходене. Точно до хотела имаше спирка на метрото с добри връзки, а самият район - идеален. Много свежи хора, пекарни, барове и ресторантчета, хубави магазини, аптеки, супермаркет. За метрото ползвахме карнет с 10 билетчета, като предварително съобразих колко пътувания горе-долу ни се събират и кое излиза по-изгодно финансово между този вариант и карта за 3 или 5 дни. За седмична нямахме нужда. Мисля, че карнетът струваше 16 евро.

Точно до нас се намираше една от най-старите пекарни в Париж, прераснала във верига – Artisan Boulangerie  Нямах търпение да се събудя сутрин, за да стигна до нея. Такова богатство от печива, че направо душичката ми тържествуваше. Вече нямам съмнение, че предпочитам френските пекарни пред италианските и гръцките. Сутрин ставах преди Ника, която спеше до 10, за да изляза преди повечето хора навън, да се разходя с чаша кафе в ръка и напълнила една чанта с кроасани, киш Лорен, канлета и бриош, портокалов сок да се върна при Ника да я събудя с тези аромати.

За престоя ни в Париж успяхме да посетим не едно и две прекрасни места за хранене и като изключим, че на някои беше много натоварено, навсякъде много ми хареса всичко – атмосферата, обслужването, храната, та дори и цените. Направи ми впечатление как на централни локации пих Просеко или вино за 3-4 евро. Кафето също беше съвсем на нормална цена. Най-вкусно ми беше в Bouillon Chartier в Монтпарнас, където Ника за първи път опита охлюви, а аз останах зашеметена от вкуса им и нямам търпение да бъда там отново. В Монмартър хапнахме чудна пица с Аперол за мен, в едно крайъгълно италианско заведение, докато градусите значително се покачваха навън и не си представях по-добър момент за тази наслада и почивка от разходките.

Заведенията (за някои имах предварителна резервация, може да ползвате и приложението  TheFork за отстъпки), които препоръчвам от дните ни в Париж са:

Les Philosophes с типична и непретенциозна атмосфера, големи порции, традиционна храна. Тук хапнахме салата с пилешки дробчета, френска лучена супа, патешко бутче с картофи, телешки стек.

Boutique Yam`Tcha отрих в предаването на Нетфликс Chef`s table, а собствениците имат ресторант със звезди Мишлен. Работи от сряда до събота, а как са комбинирали вкусовете на Азия с френските предлагам да разберете от страницата им или епизода за двойката собственици.

Pink Mamma, където не съм била, но само като видите колко от познатите ви инфлуенсъри са се тагнали там, колко цветна е страничката им, че се намира в сърцето на Монмартър, близо до площад Пигел и ще искате да сте там. За съжаление нямаше как да съчетаем всяка разходка и момент за храна с всяко от местата, желани да бъдат посетени, затова това остана за следващия път.

Les Cocottes срещнахме на няколко места. Кухнята е интернационална, атмосферата типична, порциите големи. Имайте го предвид.

Le Jue de Quilles е малко и кокетно, в района на Маре.

Francis Labutte предлага огромни порции и веган опции в района на Монмартър.

Boulanger Raphael е другата известна пекарна в града, с дългогодишна история и ще я познаете по опашката, отново в района на Монмартър.

Покрай местата за хранене, ви споделям и друга полезна информация за всеки любител на хубавите кадри, местата за снимки с красиви гледки като за картичка:

Заведения: Le Halte, Le Consulat, Café Le Recrutement, Rooftop Gallerie Lafayette.

Улици: Av. De Suffren, Rue Rivoli, Rue de L`Universite, Blvd. de la Tour-Maubourg, Rue Surcouf, Rue Cremieux, Rue Vieille de Temple, Rue de Barres, Av. De Camoens, Av. De New York.

Естествено, всичко което гледа или разкрива Айфеловата кула е прекрасно за снимка, от лодка по Сена или от Трокадеро. Мостът Александър III за мен е най-любимото място в Париж.

Разходките ни бяха дълги и изчерпателни, макар времето не винаги да беше с нас и в рамките на един ден понякога се сменяха три сезона. Но, както каза един човек в самолета до нас „най-запомнящо се е, когато не е идеално и въпреки това си си изкарал незабравимо“.

От това пътуване ще остане и спомена за Ника при качването й на Айфеловата кула, да види Париж като на длан. (Купихме предварително билети онлайн с фиксирани дата и час. Цена за дете 4,30 евро и за възрастен 17,10 евро). Не сме чакали на опашка, предварително избрахме до кой етаж искаме да се качим, нямаше особени проверки.

Мисля, че за първи път си бях предвидила време специално за дълги разходки из Латинския квартал, Маре и Сен-Жермен. Около Нотър Дам традиционно беше лудница, а Cafe Shakespeare & Company затвяраше, когато стигнахме.

Районът около Пале Раял и Операта Гарние ме завладяват всеки път. Особено градините на двореца. Нямаше как да пропуснем и Люксембургските градини, които са ми любими, както и тези в парка Тюйлери.

Обиколката на Сакре Кьор и Монмартър беше в почивен ден, което бих ви посъветвала да избегнете при възможност. Въпреки това, намерихме вариант да го направим приятно за нас, като се качихме на влакче, което обикаля целия район. Денят беше много топъл и определено с многото тълпи нямаше да успеем, иначе, да видим гробищата, площад Пигал с Мулен Руж, булевардите и заведенията наоколо, ако трябваше да вървим пеш из квартала и то след изкачването на стълбите до базиликата. По този начин успяхме да изберем къде искаме да минем след това и в кое заведение да седнем. Цената на билетите беше 4 евро за дете и 7 за възрастен, а времетраенето на обиколката около 35 мин.

По време на четирите дни обиколихме още… Марсово поле около Айфеловата кула, където е идеално за пикник, минахме по цялата улица Риволи, хапнахме макарони Ладуре, които аз не харесвам, разходихме се около Лувъра, района около Монтпарнас доста детайлно. Не пропуснахме Триумфалната арка и Шанз Елизе…

Запомнящо, зареждащо и различно беше в музеите на Роден и D`Orsey. За първи път ги посещавам. Вторият беше по-интересен за Ника. Имаше разнообразие от картини, изложби, история. За мен ключови моменти бяха макетът на Опера Гарние заедно с декорите и всеки елемент видим тук и скрит за човека, когато е зрител в залата, докато се наслаждава на изпълненията на сцена. Също така, картините на любимия ми Винсент Ван Гог. Красотата на скулпторите на Роден е повече от видима и няма нужда от преразказ. Да видя много от тях на едно място, тази нежност и прецизност на всеки детайл, много ме трогна.

Граждани на ЕС и студенти до 26 годишна възраст посещават музеите безплатно. За Музея D`Orsay имаше отстъпка онлайн, когато възрастният е придружен от дете. И за двете посещения купих билети с часове предварително онлайн, когато вече бяхме в Париж и имах яснота кога ще успеем.

Дори, описвайки сега, това парижко преживяване, случило се преди 2 месеца, не мога да повярвам, че за 4 пълни дни с Ника, без стрес и без напрежение, успяхме да се насладим на всяко едно от тези места, напълно осъзнато и запомнящо се.

Връщам се към основната ни цел, въпреки завладяващите ни разходки – Дисниленд.

Купихме билети, които включваха и шатъл. Намерих го за по-удобно и носещо ми спокойствие. Шатълът има две начални спирки. При закупуването на билета следва да избереш коя опция искаш. Нашето тръгване беше от района на А. кула в 8 сутринта и връщане в 22 часа на същия ден и на същото място. Пътуването в посока е около 1 час. Разликата в цената с или без шатъл излиза около 15 евро. Ако изберете да не взимате щатъл, имате опция с една от линиите на метрото да стигате до парковете, като мисля тя спира да оперира около 23-24 часа, което пък ви позволява да останете за вечерния парад в 21 часа, с който приключва работата на атракциите в парка. Така или иначе, ние не случихме на хубаво време, цял ден валя дъжд, който накрая премина в сняг и парад имаше само по обед, в 13 часа, после по-кратък в 17, а този в 21 часа беше отменен. Взех билети и за двата парка – Дисни парк и Дисни Студиос. Може да влизате и излизате от единия в другия без проблем през целия ден. Дъждът в нашия случай ни беше от полза, защото нямаше много хора, други си тръгнаха по-рано и успяхме да посетим 10-тина атракции, като най-любимата потретихме. Имахме достатъчно време за хапване 2 пъти – веднъж ядохме мъфини със сокче, вторият беше вечеря с хот-дог. Храната е ужасна. Имахме време да обиколим всеки от магазините, повечето неща, които се предлагат се повтарят. На места се радвах повече от Ника на куклите, а тя  - на плюшените играчки. Купихме си чорапи по ясни причини, бутилка за вода, бижута, ушички… Относно билетите, важно е да знаете, че имате опцията за датиран билет, но и за такъв без дата. Датираните можете да канселирате безплатно до 3 дни предварително. А тези без дата следва да заверите щом си изберете такава. Най-удобно в парковете беше приложението на Дисниленд, което аз изтеглих едва, стигайки там, а е супер полезно да бъде разгледано предварително. То ви служи като карта за атракциите, дава ви информация за работното им време (някои затварят периодично), за времето на изчакване по опашките, което ви помага в плануването, през него имате опция да заплатите допълнително, за да избегнете опашка или да запазите билет за представление или мюзикъл.

Атракциите, до които стигнахме ние или се престрашихме да пробваме в реда, в който най ни харесаха като емоция, преживяне, времетраене и изпълнение са:

1.       Карибски пирати – лодка, в която се возите по вода, преминавайки в полумрак през град, имитиращ житието на Джак Спароу. Три пъти. Можехме и още. Районът преди да достигнете атракцията и след като излезете е много приятен. Предлагам ви да седнете в ресторантчето, покрай което минава лодката.

2.       Thunder Mountain – скоростно влакче в скалиста планина, насред езеро. Супер преживяване, скоростта е достатъчно бърза, за да ти вдигне адреналина, но и да не те уплаши. Има леко пръскане на места, а в нашия случай в комбинация с дъжда, направо си слязохме мокри и яко нахилени.

3.       Рататуй, която атракция е в Студиото. В едни малки, плъзгащи се столчета, с 3D очила изживяваш идеята да си на мястото на мишката, която скача между тенджери, бива гонена с метла, пръскана с шампанско. Супер забавно.

4.       5D Star Wars – не съм фен на сагата, беше си желание на Ника, но ми се стори много интересно. Освен, че минаваш през нещо като зала за управление с персонажи от поредицата, следва една капсула с 3D очила и симулация на излитане в Космоса с набор от преживявания покрай това.

5.       Къщата на духовете – когато я посетих за първи път в девети клас беше много запомнящо се преживяване. Сега ми се видя кратка и незадоволителна. Все пак е атрактивна.

6.       Питър Пан – много приятно беше да сме в летяща лодка и да летим през историята за това момче, преминавайки през стаи и над непознати земи.

7.       Пропуснахме лабиринта на Алиса в страната на чудесата заради дъжда, но се качихме на въртящите се чашки, което беше приятно.

8.       Огромната въртележка в средата на парка, където пояздихме конче.

9.       Парният влак, обикалящ парка и с гледки към възстановки.

10.   Снежанка и седемте джуджета – съвсем детско и кратко.

11.   Пинокио – много бебешко и леко страшно за много малки деца в същото време.

Препоръчвам Space Mountain, където съм се качвала преди, но с Ника го пропуснахме този път от страх, както и Немо  - въртящата се костенурка в Студиото, където вече нямахме сили да се въртим. В Студиото има и един хотел на ужасите, но се препоръчва за деца над 15-16 години. През 2022 г. Дисниленд празнува 30 г . от създаването му.

Със сигурност пропускам нещо. Париж заедно с Дисниленд и цялото очакване, и желание за това пътуване е изключително скъп и безценен спомен за мен, толкова цветен и жив, че пишейки този пост, се чувствам все едно вчера съм се прибрала. Въпреки това, няма как да пресъздам пълноценно спомена и радостта.

Шатъл летище: https://www.aeroportparisbeauvais.com/en/passengers/

Обръщам внимание, че в посока често има задръствания, катастрофи, което забавя значително придвижването и вместо за 50 мин. може да стигнете за час и половина, както се случи при нас и беше много напрегнато.

Посещение на Айфеловата кула: https://www.toureiffel.paris/en/rates-opening-times

Датирани билети с или без шатъл за Дисниленд: https://www.booktickets.disneylandparis.com/tnsa64/live/shop/8en/MAININTENCD/pluto/index.php?vld=1&affid=SECUTIX&tduid=32454335543R

Билети за метрото: https://en.parisinfo.com/practical-paris/how-to-get-to-and-around-paris/fares-travel-passes-reductions

Au Revoir!